Въведение

С напредъка на цифровите технологии и растежа на криптовалутите, необходимостта от ефективна регулация на пазарите на криптоактиви става все по-осезаема. Европейският съюз вече предприе сериозни стъпки в тази насока чрез приемането на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). В тази статия ще разгледаме публикувния за обществено обсъждане проект на Закон за пазарите на криптоактиви в България, който има за цел да хармонизира националната правна рамка с изискванията на ЕС. Ще разгледаме накратко предвидените административни санкции и мерки за контрол.

Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА): Основни аспекти

Проектът на Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) в България има за цел да осигури правна рамка за регулиране на криптоактивите и свързаните с тях дейности, като същевременно се адаптира към европейската правна рамка, въведена с MiCA.

Основните цели на закона са следните:

1. Определяне на компетентни органи:
   Комисията за финансов надзор (КФН) ще бъде основният орган, отговорен за надзора и регулирането на пазарите на криптоактиви в България. Също така, Българската народна банка (БНБ) ще има роля в надзора на токени, обезпечени с активи, и електронни пари.
2. Лицензиране и регулация на доставчиците на услуги за криптоактиви:
   Всяка организация, която предлага услуги, свързани с криптоактиви, като платформи за търговия, попечителство, обмен или консултации, ще трябва да получи лиценз от КФН. Лицензът ще се изисква и за издатели на токени, обезпечени с активи.
3. Прозрачност и защита на потребителите: Издателите на криптоактиви ще бъдат задължени да публикуват т.нар. „бяла книга“, която ясно и подробно описва характеристиките на активите, рисковете, както и правата на притежателите. Целта е да се повиши прозрачността и информираността на инвеститорите.

Изисквания към дейността и участниците в нея

Новият Закон за пазарите на криптоактиви предвижда подробни изисквания, насочени към различни участници на пазара на криптоактиви. Тези изисквания целят да осигурят защита на инвеститорите и стабилност на пазара:

1. Организационни изисквания:
   Всички доставчици на услуги за криптоактиви трябва да имат ясна организационна структура с определени отговорности и задължения за управителния състав. Те трябва да поддържат адекватни системи за вътрешен контрол и управление на риска, за да предотвратят измами и други нелоялни практики.
2. Капиталови изисквания:
   Доставчиците на услуги трябва да поддържат минимален собствен капитал, който е пропорционален на размера и естеството на дейността им. Това изискване е насочено към осигуряване на финансова стабилност и защита на клиентските средства.
3. Изисквания за сигурност:
   Компаниите, които съхраняват или управляват криптоактиви от името на клиенти, трябва да предприемат мерки за защита на тези активи. Това включва използването на сигурни и надеждни технологии за защита от кибератаки и несанкциониран достъп.
4. Изисквания за прозрачност:
   Всички участници на пазара са задължени да предоставят точна и навременна информация на потребителите, включително информация за таксите, рисковете и правата на потребителите. Това включва и изисквания за разкриване на информация относно финансовото състояние на компанията и нейните управленски структури.
5. Изисквания за лицата, управляващи дейността:
   Лицата, които ръководят доставчиците на услуги за криптоактиви, трябва да отговарят на определени критерии за компетентност и професионална репутация. Те трябва да имат необходимите знания и опит за управление на рисковете, свързани с дейността на пазара на криптоактиви.

Административни мерки и санкции

Един от важните аспекти на законопроекта е въвеждането на административни мерки и санкции. В следващите параграфи ще разгледаме подробно тези мерки:

1. Принудителни административни мерки: КФН ще има правомощието да налага принудителни административни мерки в случай на нарушения на закона. Тези мерки могат да включват временно или постоянно спиране на дейността на дадена компания. КФН ще има правото да налага санкции на компании и физически лица, които нарушават изискванията за прозрачност или участват в пазарни злоупотреби.
2. Имуществени санкции: В случаи на нарушения, свързани с издатели на токени, обезпечени с активи, или доставчици на услуги за криптоактиви, КФН ще може да налага имуществени санкции, които ще се изчисляват като по-голямата стойност между фиксирана сума и процент от годишния оборот на нарушителя. Това е значителна мярка, целяща да предотврати неетичното поведение и да осигури спазването на регулаторните изисквания. За нарушение на MICA се предвижда глоба до по-голямата сума:
   – 12,5 % от общия годишен оборот или 10 000 000,00лв.
3. Глоби и наказания за физически лица:
   Законопроектът предвижда също така налагане на глоби за физически лица, които извършват или допускат извършването на пазарна манипулация, търговия с вътрешна информация или пазарна злоупотреба. За нарушение на MICA се предвижда глоба до 1 400 000лв.

Съдебен контрол и обжалване

Законопроектът предвижда възможност за обжалване на наложените санкции и мерки. Обжалването ще се извършва по реда на ЗАНН. За установяването на нарушенията и налагането на санкции ще отговарят специално упълномощени лица от КФН.

Заключение

Въвеждането на Закон за пазарите на криптоактиви е стъпка към регулиране на крипто сектора на финансовия пазар в България. Напомняме, че текстът публикуван за обществено обсъждане не е окончателния текст на закона. Вероятно е да се въведат изменения, които участниците в търговията с криптоактиви е задължително да следят.

Можете да се обърнете към нас за консултация и съдействие по всички въпроси свързани с търговското право. Нашите адвокати имат богат в дружественото право и корпоративните отношения.

Повече новини и информация по търговско право вижте тук: 

www.zdravkov-legal.com

office@zdravkov-legal.com

0886722772

Адвокат София – София, пл. „Позитано“ №3

Адвокат Пловдив – Пловдив, бул. „Цар Борис“ III № 128