В следващите редове ще разберете повече за обжалването на ревизионен акт, задължителните стъпки, обжалване на ревизионен акт по административен ред и обжалване на ревизионен акт по съдебен ред. Ревизионното производство е приключило с издаден ревизионен акт, с който са установени данъчни задължения. В този случай данъчно задълженото лице има право да обжалва ревизионния акт ако счита, че същият е назаконосъобразен, респ. е издаден при нарушаване на процесуалните правила. В такъв случай препоръчваме консултация с данъчен адвокат.

Обжалване на ревизионен акт по административен ред
Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (съкратено ОДОП) при централното управление на Националната агенция за приходите. Жалбата се подава чрез Териториалната дирекция, чийто служител е издал ревизионния акт.
Обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение. Това означава, че установеното задължение може да бъде принудително събрано, независимо, че е подадена жалба срещу ревизионния акт. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направено обезпечение (обикновено банкова гаранция) в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е направено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съдм който е компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт.
Директорът на дирекция ОДОП следва да разгледа жалбата в 60 дневен срок от изтичане на 7 дни от постъпване на жалбата в Териториалната дирекция. В случай, че жалбата е била оставена без движение 60 дневеният срок се брои от изтичане на срока за отстраняване на нередовностите. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. В това производство важи принципа reformatio in peius, т.е. решаващият орган не може да влоши положението на жалбоподателят напр. като увеличи установените с ревизионния акт данъчни задължения.
Препоръчваме да се консултирате с добър данъчен адвокат при вземане на решение за обжалване на ревизионен акт.
Възможности при административно обжалване
Решаващият орган може да измени или отмени изцяло или частично ревизионният акт в обжалваната част. При отмяна на ревизионният акт въпросът се решава по същество и актът на решаващият орган е окончателен. В определни случаи Директорът на ОДОП може да отмени ревизиония акт изцяло или отчасти, но спорът да остане висящ. Това са случите, в които преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. Това са случаите на:
1) непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
2) допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
В тези случаи производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на ревизионния акт.

Обжалване на ревизионен акт по съдебен ред
В случай, че решението след обжалването по административен ред не е в полза на данъчнот задълженото лице, законът дава възможност за обжалване по съдебен ред. При решение за обжалване по съдебен ред съветваме консултация с данъчен адвокат.
Ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението, а при мълчалив отказ (непроизнасяне в срок) в 30 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя. Обжалването отново не спира изпълнението и важи по-горе казаното в случай, че жалбоподателят желае спиране на изпълнението. Отново важи принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя.
При обжалването на ревизионният акт по съдебен ред важат някои ограничения. Жалбоподателят не може да обжалва ревизионният акт в частта, която не е обжалавана по административен ред. Ограничена е възможността за използване на свидетелски показания. Ограничения за допустимите доказателства се въвеждат и при постигнати споразумения относно доказателствата в хода на обжалването по административен ред.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. При обжалването на ревизионният акт по съдебен ред, съдът решава делото по същество. Съдът следва да извърши преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Няма пречка в хода на съдебното производство да се представят доказателства, които не са приложени по време на ревизията. Тези доказателства следва да бъдат обсъдени в съвкупност с приложените към административната преписка документи
Решението на административният съд подлежи на обжалване пред Върховният административен съд в 14 дневен срок от съобщението.
Заключение
Обжалването на ревизионен акт е гаранция за защита правата на данъчно задължените лица. Участието на данъчен адвокат е силно препоръчително при предприемането на такава защита срещу ревизионен акт. За въпроси при проверки и ревизии, както и други данъчни и осигурителни въпроси можете да се свържете с нас. В нашия данъчен екип са включени освен адокатите на кантората и експерт счетоводители с дългогодишен опит.
Повече за нашите услуги в областта на данъчното право – тук
+359 886 72 27 72
гр. София, пл. „Позитано“ №3
гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III“ № 128
0 коментара