Програмата за нормативна дейност на КФН съдържа изготвяне на Наредба, която може да породи въпроси, касаещи потребителите и застрахователите.
КФН ли трябва да определя справедливите обезщетения за неимуществени вреди?
КФН ли трябва да определя справедливите обезщетения за неимуществени вреди?
Въпросът за това как се определя обезщетението за неимуществени вреди е поставян неведнъж. Независимо от дългата традиция и огромният обем от съдебна практика по въпроса в бизнес средите, както и сред обществото сякаш витае несигурност по отношение на това как точно се определя паричното обезщетение, което е достатъчно.
В сайта на Комисията за финансов надзор е публикувана програмата за нормативната дейност на Комисията, а от същата е видно, че е планирано комисията да бъде автор на Наредба уреждаща този въпрос. Това е особено деликатна тема за застрахователния сектор, както и за потребителите на застрахователни услуги, но и за всички лица, които са претърпели каквато и да било злополука, вкл. ПТП, както и са загубили близък в такова събитие.
Създаването на такава Наредба от Комисията за финансов надзор крие рискове и подводни камъни и тепърва предстои да станем свидетели на нейното приложение, но заслужава да отбележим потенциални проблеми, които създаването на такава Наредба би могло да породи, а именно:
– Комисията е държавен орган и като такъв тя може да действа само съгласно компетентността си по закон. Компетентността и е уредена в Закон за комисията за финансов надзор, като в този закон не е предвидено Комисията да има правомощия да урежда въпросите, касаещи определянето на справедливо обезщетение, още повече съгласно чл. 52 от Закона за зСадълженията и договорите, обезщетението се определя от съда по справедливост. В случая вероятно ще се стигне до колизия на една неприета към момента Наредба с действащ закон, която колизия би следвало да е в полза на закона, а това поставя въпрос за практическата стойност на тази Наредба.
– Комисията осъществява надзор върху подназорните си лица за спазване на законодателството, във връзка с извършваната от тях дейност. Ако се стигне до посочената по-горе колизия, а тя е неизбежна, освен ако Наредбата не препрати към чл. 52 от ЗЗД, би се стигнало до положение, в което за да са в съответствие с Нормативните актове на своя регулатор, застрахователнтие дружества ще трябва в някакъв период да прилагат Наредбата, но най-вероятно в отношенията с пострадалите и увредени лица същата ще се дерогира и ще се прилага закона, което поставя много сериозен въпрос върху това полезно ли е да се издаване такава Наредба от КФН.
– Неимуществени вреди от увреждане, респ. загуба на близък, могат да бъдат претърпени не само от лица, които имат вземане срещу застраховател. Неимуществени вреди могат да претърпят и лица, пострадали в трудова злополука, от лекарска грешка, вследствие на дефектна стока и други случаи. Бъдещата Наредба очевидно няма да регламентира тези отношения, най-малкото защото КФН не е компетентен орган да ги урежда, което ще създаде диференциация между неимуществените вреди, които търпят наследниците на починал от лекарска грешка и починал в катастрофа, а това вярвам, че не е целен ефект, защото няма нито логика, нито обществена полезност.
В международен план идеята за въвеждане на обективни критерий за определяне на обезщетения при неимуществени вреди не е нова и някои държава вече са въвели такива, но нашето становище е, че за Република България може би ще е по-бързо да се въведе чрез Наредба от КФН, но за съжаление сме скептични във връзка с полезното действие на тази Наредба.
За Вашите казуси, свързани с определяне на обезщетение за неимуществени вреди можете да се свържете с нас:
+359886722772
гр. София, пл. „Позитано“ №3
гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III“ № 128
0 коментара